Кадри от миналото – или когато два германски отбора спорят за величие

Срещата в Шампионска лига на Борусия (Дортмунд) с Байерн (Мюнхен) не е първи финал между два немски отбора на европейско ниво. От 1986 до 1998 броят на такива сблъсъци е бил доста висок, дори е имало мач между настоящите претенденти за купата. Нека направим кратка ретроспекция:

1985/86, КНК (Купа на носителите на национални купи), четвъртфинал:

Динамо (Дрезден) – Байер (Юрдинген) 2:0, 3:7

Мнозина окачествяват този двубой като „най-добрия за всички времена“. Неслучайно е наречен също „чудото  на Гротенбург“. Първият мач не е белязан от голям зрителски интерес. След привидно силно начало за отбора от Юрдинген голът за Дрезден на Липман ги сломява.  За късмет на Байер пада само още един гол: Ханс-Уве Пилц отбелязва за 2:0.

В ответния мач единайсеторката на Байер губи на полувремето с 1:3. Единственото, което им остава, е да се сбогуват благоприлично с турнира.

До 58-мата минута резултатът се запазва, след което идва и преломният момент. В рамките на 10 минути юрдигенци отбелязват три гола във вратата на все по-несигурния Йенс Раме, заменил на почивката контузилия се Якубовски. Само дванадесет минути по-късно западногерманците отбелязват още две попадения – 6:3 за Юрдинген. Специфичността  на двубоя се изразява в това, че дори при този резултат, играчите от Дрезден събират сили и хвърлят всичко напред. Три изключително добри положения за гол за една минута успява да отрази стражът на Байер (Юрдинген), като при ответна атака и невероятно 80 метрово соло на Шефър, резултатът е оформен за крайното 7:3. Отбелязалият три гола Волфганг Функел прехълцва след мача: „Вие ми се свят от щастие!“

1988/89, КЕШ (Купа на европейските шампиони), 1-ви кръг:

Динамо (Берлин) – Вердер (Бремен) 3:0, 0:5

Още едно чудо се случва на 11.10.1988г. в Бремен. След като ханзейците губят в Берлин с 0:3 пред очите на Ерих Милке, Вили Лемке определя мача като „Срама в Берлин“. Бремен имат повече от четири седмици, за да се подготвят за реванша. Според легенди, още преди началото на самия мач, бременци хлопат по вратите на съблекалнята на Динамо, за да ги сплашат, което очевидно се и получава.

Но въпреки добрите възможности през първото полувреме, гол отбелязва единствено Кутцоп от дузпа. След почивката обаче нещата се променят. Приказен гол от воле на Херман събаря и последната съпротива на берлинчани. Ридъл, Бургсмюлер и Шааф оформят крайния резултат за 5:0. За Динамо това е било предпоследно участие в еропейските турнири, за Вердер – второ, но не и последно.

1973/74, КЕШ, осминафинал:

Байерн (Мюнхен) – Динамо (Дрезден) 4:3, 3:3

Най-добрият отбор на запада срещу най-добрия отбор на изтока… Не е и чудно, че тази среща  бива определена от запада като „двубой на класите“. Още първият мач в Мюнхен е доста оспорван: Дрезден повеждат в самото начало, но и бързо допускат две попадения във вратата си. В последствие успяват да изравнят и дори да се приберат на почивката с гол аванс – 3:2. Но фразата „двубой на класите“ показва своето истинско лице: президентът на Байерн – Нойдекер, удвоява на паузата премиите за победа на 10.000 дойче марки и мюнхенци обръщат мача с головете на Рот и Мюлер.

И все пак Динамо запазват добрите си шансове за реванша.

Байерн предполагат, че ще трябва да се потрудят доста в ответната среща. Нойдекер увеличава още веднъж премиите – на 25.000 марки. Първоначално изглежда, че силата на парите оказва влияние, след като баварци повеждат набързо с 2:0, но феновете на Дрезден вярват в отбора и превръщат стадиона в „казан на вещица“, което надига духа на играчите. До почивката авансът е намален, а след нея настъпва изравняване. Резултатът се запазва непроменен до края на срещата и само неефиктивността на Динамо в завършващата фаза класира Мюнхен напред.

1979/80, Купата на УЕФА, полуфинал:

Байерн (Мюнхен) – Айнтрахт (Франкфурт) 2:0, 1:5 (след продължения)

Зрителите изживяват две различни по тежест вечери на полуфинала за Купата на УЕФА между Байерн и Айнтрахт. Докато заситените от победи домакини от Мюнхен побеждават пред  14.000 отегчени фена с 2:0, атмосферата във Франкфурт е на много по-високо ниво.  Куриоз или не, на стадиона на Айнтрахт от 50.000 хиляди зрители, 10.000 са пристигнали от Мюнхен, което представлява почти същия брой, както от първия мач. Докато в първото полувреме домакините нападат по-скоро спорадично, но все пак отбелязват гол, то през второто атаките им осезателно се заострят, както и желанието да достигнат до продълженията, въпреки че изравнителният гол така и не иска да падне. Опасните контраатаки на Байерн също не сполучват. 83-тата минута се оказва ключова, след като топката най-накрая спира в мрежата на баварците, а стадионът изригва.

В продълженията резултатът се покачва на 3:0, но радостта за класиране на финал е кратка. Две минути по-късно Дремлер намаля на 1:3. Понесени от страхотната атмосфера на стадиона, орлите не се предават и отбелязват четвърти гол в 107-мата минута, а крайният резултат оформя Лоран от дузпа. Така победната серия на Айнтрахт е продължена.

1979/80,Купата на УЕФА, полуфинал:

Борусия (Мьонхенгладбах) – Айнтрахт (Франкфурт) 3:2, 0:1

През май 1980 се стига до единствения немски финал на европейско клубно ниво. Дори и полуфиналите протичат под германско доминантство. В другите две срещи от четвъртфиналите Гладбах отстранява Щутгарт.

Първият мач завършва с победа за Борусия с 3:2 – много от наблюдавалите срещата смятат, че единствено късметът е донесъл успеха на Гладбах, въпреки по-добрата игра на Франкфурт. Във втората среща изглежда така, сякаш гостите спокойно доиграват финалните 90 минути. От друга страна, тактиката на Айнтрахт е изцяло офанзивна, но така и не успяват да се възползват от своето преимущество. Едва в последния половин час Гладбах се завръща в игра и мачът се очертава като истински двубой, в който липсва само едно – голове. Едва в 81-вата минута Шауб успява да отбележи „златен“ гол за Айнтрахт. Калсирането им на финал същевременно е и най-големият успех в историята на отбора.

1992/93, КНК, 1-ви кръг:

Вердер (Бремен) – Хановер, 96-та – 3:1, 1:2

През 1992 се стига до среща от особено естество. За единствен път на европейско ниво играят отбори от първа и втора бундеслига. Изненадващо Хановер печелят купата на Германия, като на полуфинал дори отстраняват Вердер с дузпи, а бременчани печелят предното издание на КНК.

По този начин още в първия кръг от турнира се срещат немският носител на купата със защитаващия титлата в турнира бундеслигист. Възможността за реванш е използвана оптимално от Вердер, като печелят домакинския си мач суверенно с 3:1. Реваншът също не протича многообещаващо  за Хановер, когато в 18-тата минута, след игра с ръка и дузпа, Бремен повежда в резултата. Но само за четири минути Хановер връща интригата с две бързи попадения още преди почивката. През второто полувреме бременската врата е окупирана, но ханзийците удържат с помощта на своя вдъхващ респект вратар Оливър Рек. Мечтата за европейски трофей за червените е сломена.

 1987/88, Купа на УЕФА, полуфинал:

Байер (Леверкузен) – Вердер (Бремен) 1:0, 0:0

За Байер (Леверкузен) това е първата проба на европейско ниво срещу друг германски отбор. Като през сезон 87/88 среща тима на Вердер. Бременчани, след чудото, което постигат срещу отбора на Спартак (Москва) (1:4,6:2), почти безпроблемно се класират на полуфинал.

Пътят на Леверкузен е доста по-труден, след може би най-лекия им противник – Австрия (Виена), следват все класни отбори като Фейенорд (Ротърдам) и Барселона, преди да достигнат до мача с прекия им конкурент в лигата – Бремен.

Признаците за интересен мач са налице. Бремен – отбор, вървящ по пътя за спечелване на първенството и Леверкузен –  непобеждаван от 14 мача за Купата на УЕФА. Само заради липсата на късмет в предходната година, Байер отпадат след две равенства срещу Дукла (Прага), заради правилото за гол на чужд терен.

Но признаците подвеждат – една семпла победа с 1:0 на Леверкузен като домакини, последвана от равенство в Бремен.
Успехът отвежда Байер на финал, където също не грешат и срещу Еспаньол (Барселона).И така първата титла на отбора на това равнище става факт.

Другият полуфиналист Бремен успява да реши първенството в своя полза и става шампион на Германия.

 1997/98, Шампионска лига, четвърт финал:

Байерн (Мюнхен) – Борусия (Дортмунд) 0:0, 0:1 (след продълженията)

До първото противопоставяне на двата немски отбора в Шампионска лига се стига през 1998 – след като предходната година Байерн става шампион на Германия, а Дортмунд печели Шампионска лига.

Мачовете не задоволяват очакванията за незабравима шампионска вечер. Байерн показват класата си предимно във втория мач в Дортмунд, а играта им на „котка и мишка“ така и не носи нужния успех за баварците. Вместо това Шапюиза отбелязва за Борусия в продълженията и класира отбора за полуфинал, където при загубата от Реал (Мадрид) се стига до легендарната сцена, в която една от вратите пада още преди началния съдийски сигнал.

източник: 11freunde