Принципи на натоварването

Тренировъчните процеси изискват систематично планиране, като се взимат под внимание основните принципи на натоварване. Поставената цел се ориентира по изискванията на самата игра и индивидуалните възможности на играча.

 Тренировъчни натоварвания и напасване

Натоварванията предизвикват процес на адаптация. Общо казано, под понятието адаптация се разбира свойството на организма да нагажда телосложението и функциите му, нагласата, влиянието и изискванията на природата към съществуващите, съответно променящите се условия на живот.

В областта на спорта се говори за адаптация, когато на организма се повлиява предимно с екзогенно* натоварване, на което той реагира със структурни и функционални промени. Процесът на адаптация по вид на натоварването подлежи на свои закони и правила. Морфологични, биохимични и функционални промени в системата на организма предизвикват приспособяване на по-високо ниво на работа. Аналогични натоварвания, като по време на даден мач, влияят върху психичните системни функции, например се активира желание за успех и доказване на качествата.

 Между натоварването и ефекта на адаптация съществуват следните взаимовръзки:

• Стимули предизвикват само тогава процес на адаптация, когато преминат определен праг на интензивност, който зависи от моментното физическо състояние на спортиста.
• За всяко физическо състояние има съответстващ максимум на натоварване. Към това се брои и оптималното съгласуване между натоварване и почивка.
• От качеството на натоварващите стимули зависи приспособимостта и производителността на даден орган.
• Нисък праг на натоварване остава без влияние, висок праг на натоварване предизвиква адаптация, а прекалено високите натоварвания водят до пренатоварване.
• Слаб праг на натоварване може да има позитивно влияние върху общия тонус на организма, но то не предизвиква тренировъчен ефект в посока подобряване на ефективността.
• Колкото по-интензивни са натоварванията във физиологически разумни рамки, толкова по-силна е реакцията на адаптация по отношение на покачване на резултите.
• С увеличаване нивото на трудоспособност, областта на ефективния праг на стимулиране на организма се покачва.
• Продължителни прекъсвания на тренировъчния процес влияят силно на спада на формата
• Възвръщането на формата протича толкова по-бързо, колкото по-кратък е бил периодът на адаптация.
• Натоварването и адаптацията не протичат линейно: колкото по-ниско е развита физиката, толкова по-голям е тренировъчният ефект. Колкото по-трениран и развит е даден спортист, толкова по-малка е възможността за предизвикване на адаптация и толкова по-високи трябва да са компонентите на натоварване, за да се постигне покачване на работния капацитет на организма.

От този принцип следва да се тренира с увеличаване на натоварването. Външните натоварващи стимули трябва да покачват рязко ефективността си през определено време.

• Но пък в областта на подрастващите, преди всичко в ранните юношески възрасти, натоварванията протичат постепенно.
• Ефектът на суперкомпенсация е по-ясно проследим и бърз при малко тренирани спортисти, отколкото при професионалистите. При тях, за да се постигнат подобрения, е нужно да се оптимизира натоварването с оглед на интензивност, продължителност, обем и честота.

*външни влияния върху организма