Тактика в зала

Офанзивна тактика

Главна цел при притежание на топката е завършващата фаза. Следното тактическо поведение и принципи трябва да се следват.

• Нападащият отбор трябва да използва терена както на широчина, така и в дълбочина;
• Самостоятелни действия могат да доведат до ситуации с числено превъзходство пред противниковата врата. Всяка такава ситуация трябва да бъде завършена или с удар, или с пас;
• Ротация на позициите – включване на защитниците в атака или предаване на топката  успяват да създадат нови и изненадващи ситуации;
• Предимно игра по земя на вратаря. Често, заради малките размери на игрището, до всеки нападател стои защитник. Така всяко хвърляне на топката може да доведе до загубата й, която може да се предотврати с предварително заучени двивения по терена;
• Вратарят може да се използва за успокояване на играта при изграждане на нова атака. Така отборът в притежание на топката получава възможността без особен риск дори за смяна на играч при течаща игра;

Обратно към завършващата фаза:

• Големите 5-метрови врати, в сравнение с големината на игрището, са предпоставка за по-чести удари;
• Вратарите често само отразяват ударите. За нападателите това означава концентрация и възможно най-бърза реакция;

Дефанзивна тактика:

Треньорът решава дали отборът ще се прибере в своята половина, или ще атакува в дълбочина противника. На решението може да повлияе развоят на мача и класата на противниковия отбор.

За дефанзивната игра е важно, при загуба на топката, играчите да превключат веднага във фаза защита от позицията, на която се намират. Трябва да се опитат да минат зад линията на топката, за да се избегнат ситуации с числено превъзходство и да запазят тактическата постройка. Освен това с навременната промяна в защитен план предотвратяват евентуален пас в дълбочина.

Когато нападателите си сменят местата, то трябва да последва взаимен вербалнен коучинг.

Защитниците трябва да опитат да поставят във възможно най-неизгодна позиция на терена нападателите на противниковия отбор. Дали страничните линии, или ъглите – за нападателите това са мъртви зони. Там се отваря и възможността за игра с числено превъзходство.

При ситуация 1 на 1, когато е в близост до врата, защитникът трябва да предотврати стрелба със силния крак на нападателя. Също така и ударите от втора линия трябва да бъдат успешно блокирани от вратаря, заради рикошети и опасни отклонявания от защитниците. При това, за вратарите тези удари са трудни за разпознаване, съответно реагират късно и не винаги успяват да уловят топката.

Стандартни ситуации

Малкият брой на играчите дава възможност за разучаването на различни варианти на стандартните ситуации (ъглов, свободен удар или пас от вратаря). Важно е да има специален сигнал (вдигане на ръка) или команда, които да дадат старт на заучената ситуация.

Дефанзива

В защита трябва да се определи кой срещу кого, съответно кой на коя позиция ще действа и коя част ще подсигурява. Не забравяйте – винаги един играч да бъде разположен пред топката (ъглов, свободен удар), така че да бъдат забавени нападателите при изпълнението им. При ъглови удари защитникът се изтегля назад, за да предотврати пасове в близост до вратата.

Допълнителни тактически аспекти

Наказанията от 2 минути (в зависимост от регламента на турнира) дават възможност за игра в числено превъзходство 5 срещу 4. През това време отборът трябва да действа спокойно и търпеливо.

Нападателите заемат позициите си и се комбинират бързо и сигурно. Противникът се държи в непрекъснато движение и е принуден постоянно да заема нови позиции. Успеят ли по този начин да запазят владеенето на топката, с напредване на времето защитниците ще се уморят, ще реагират със закъснение, което открива възможности за удари.

Въпреки това, един от нападателите трябва да подсигурява постоянно, за да се избегне евентуална контраатака.

Игра в числено намален състав

Когато отборът е в числено намален състав, вратарят играе почти като четвърти защитник в центъра на отбраната. Нападателите трябва да стоят възможно най-близо до страничните линии, дълбоко в противниковата половина, с презумцията да печелят време. Контраатаките трява да се завършват бързо, но задържането на топката също е опция в зависимост от резултата. За тази цел играчът може да дриблира по крайната линия към ъгъла на игрището, с цел да провокира фал или изчистване на топката извън пределите му. Вратарят също може да бъде включен в разиграванията. Той трябва да потърси пас в противниковата половина към открит свой съотборник или включващ се на скорост такъв.

Смени

Често се забелязват грешки при смените, като например, пети играч влиза по-рано на терена или резервата проспива смяната на пейката. Как ще се извършват смените трябва да се реши още преди началото на двубоя. По принцип смени се извършват при изпълнение на удар от вратата, тъч, фал или тайм-аут.

При пълна подмяна, по сигнал на треньора, четири нови играчи заменят полевите. Друга възможност е смяна по двойки – треньорът определя двойките, които самостоятелно да се подменят.

Предимство: играчите следят действията си много внимателно.

Алтернативно треньорът може аналогично да извършва смени според развитието на срещата. Така възможността да се реагира на дадена ситуация или резултат нараства.

Недостатък: по-добрите играчи ще бъдат повече натоварени, докато по-слабите ще получат само малка игрова практика.

Принципно всеки играч трябва да е на терена не по-дълго от 3 мин.За оптимално се счита времето между 90 и максимум 150 секунди.

Коучинг

Треньорът трябва да повлияе на ритъма на отбора, да го държи съсредоточен по време на игра и да знае как да го разпуска правилно в паузите между мачовете. Затова той разпределя още преди началото на турнира периодите за отдих и игра.

В подготовката преди мач той изглежда спокоен, придържащ се към същността на нещата. Нервност и неспокойство на турнирите в зала често се предават на отбора. В това отношение, времето и отдихът в почивките трябва да се използва за единични разговори. Дълготраещи разбори в съблекалнята трябва да бъдат избягвани. Един сбит и прецизен разговор на полувремето или в почивките е почти винаги по-ефикасен. Тези паузи са за почивка и регенерация.

Играчите пият течности и хапват плодове и нещо леко. Разпускат мускулите, свалят кори и обувки и обуват чехли.

За препоръчване е и кратък престой на чист въздух, но само достатъчно добре облечени. При сухо време играчите могат да загряват навън, вместо в тесните помещения на залите.