Фактори на натоварването

Тренировъчният ъгъл на натоварване се образува от прецизното съгласуване на основните величини на стимулиране:

• Интензивност на стимулите (на натоварването);
• Продължителност на стимулите (на натоварването);
• Честота на стимулите (на натоварването);
• Обем на стимулите (на натоварването);

Интензивност на стимулите

Под интензивност на стимулите се разбита силата на отделен стимул или съответно серия от стимули. Размерът на интензивност на стимулите се определя от големината на преодоляното съпротивление, по време на тренировка за сила и експлозивност, а при тренировка за издръжливост и бързина от бързината на движенията и честотата им. Посредством това натоварване се управлява както темпото на развитие, така и укрепването на ъгъла на адаптация.

Екстензивни натоварвания (с ниска интензивност на натоварването) предизвикват бавен, но стабилен и по-малко виден резултат, докато интензивни натоварвания (с високо стимулиране) предизвикват бърз, но по непостоянен процес на развитие.

Продължителност на стимулите

Продължителността на стимулите характеризира времето за действие на поставените натоварвания. Времето за натоварване се определя според преследваните тренировъчни цели и форми.  Заради взаимовръзката с другите стимулни компоненти, чрез размера и продължителността на стимула и посоката му, тренировъчният ефект може да се управлява .

В тренировката за бързина и експлозивност стимулите са кратки. Тя изисква кратки амплитудни контракции и висока честота на движение, затова се изпълнява в състояние на пълна регенерация.

За ефикасна тренировка за издръжливост се изисква продължително натоварване. Най-ниската ориентировъчна стойност за тренировка за подобряване общата дългосрочна аеробна издръжливост е 30 мин.. За подобряване на издръжливостта, при кратки и средни натоварвания в аеробната и анаеробната област, се изискват сравнително високи стимули, като се препоръчва, минимална продължителност от 20 сек. до 3 мин..

Честота на стимулите

Под честота на стимулите се разбира последователността на стимулите във времето, както и съотношението между натоварване и релакс. Честотата на стимулите стои в пряка зависимост с интензивността и продължителността на натоварване. Това е един важен регулиращ фактор в натоварващия, разпускащия и напасващия процес. С покачване на интензивността на стимулите (натоварването) се  увеличава и времето за почивка.

Като правило важи:

• Пълни паузи в тренировките за подобряване на максималната сила, бързината и експлозивността;
• Не-пълни паузи в тренировките за подобряване на издръжливостта в областите на бързина и сила;

Обем на стимулите

Обемът на стимулите се характеризира чрез продължителността и повторенията на всички стимули в една тренировка. При тренировка за издръжливост (продължителни и бягания в темпо), той съответства на изминатото разстояние и съответно на изразходваното време. Като индикатор за обема на стимулите при тренировка за сила се счита сумата на вдигнатите тежести при единични или при серия от упражнения, а за силата на издръжливост индикатор е общият брой на повторения на движенията при натоварване.

Независимо от поставените цели на тренировката, обемът на стимулите се определя от индивидуалните възможности за натоварване (и възстановяване) на играча.

Обемът и честотата на стимулите стоят в тясно взаимоотношение помежду си. По принцип, тренировка с по-голям обем от стимули, сравнена с тренировка с по-голяма интензивност на стимулите, носи по малка опасност от пренатоварване; под въпрос е обаче ефективността.

Обемът на натоварване стои в директна взаимовръзка с честотата на тренировките, например при по-рядък режим на трениране натоварването трябва да е по-голямо.

От четирите компонента разгледани до момента, при добра тренировъчна работа се увеличава принципно обемът на стимулите.  С напредване и стабилизиране на кондиционните качества се покачва и интензивността на натоварване.