Принципи на тренировката (част1)

За генерални критерии на качеството и съответно главни тренировъчни принципи се приемат насочеността, икономиката и ефикасността на тренировката. Изброените в следващите редове тренировъчни принципи стоят в тясна връзка с преди това изброени фактори на натоварването.

Принцип на стъпаловидното покачване на натоварването

Тренировъчните натоварвания трябва да са съгласувани с моментното физическо състояние на играча. Колкото по-добре развит и напреднал в подготовката е даден атлет, толкова по-често, по-продължително и интензивно може да тренира.

По-големите и високи натоварвания трябва да атакуват психологическото равновесие на организма и да го принудят към развитие в нови регулативни и адаптивни процеси. Стъпаловидното покачване на натоварването е по-ефективно от равномерното покачване.

Принцип на супер компенсацията

Напасването е резултат от подходящ подбор на натоварване и почивка. Всяко тренировъчно натоварване, заради изразходването на енергийни резерви, предизвиква умора в организма, която намаля функционалните му възможности. С покачване на умората се намаля рязко и капацитета на работа на организма. Движенията, особено при по-малко тренираните, стават по-бавни и неикономични и концентрацията съответно спада.

Във фаза на почивка се запълват изразходените енергийни ресурси, като при това началното ниво на захранване се прекрачва. Този процес, който изгражда предпоставката за покачване на функциите и възможностите на играча, се окачествява като супер компенсация.

Ефектът на супер компенсация е причинен на пръв поглед от съотношението между работа и почивка, но и други фактори, като здравословно хранене, са от значение.

Готовността на организма, да реагира на напасвания, е времево ограничен. За да се постигне оптимален тренировъчен ефект, трябва следващия стимул (натоварване), който слага край на фазата за отдих, да съвпада възможно точно в периода на супер компенсация.

Принцип на уравновесеност между натоварване и почивка

Чрез хармоничното съотношение между натоварване и почивка се покачва ефектът на по-добро възстановяване. Организмът се нагажда на по-високи натоварвания (супер компенсация).

Фази с интензивни състезателни натоварвания изискват пълни фази за почивка  за регенерация на организма.

Паузите могат да бъдат в пасивна или активна форма. Активният вариант има предимството, че чрез включването на леки движения, процесът на регенерация на организма е по-бърз. Колкото по-високо и по-дълго е било натоварването, толкова по-дълъг трябва да е интервала за отдих между отделните тренировки.  С подобряване на физиката на играча, времето за отдих може да се намали.

За тренировъчни цели, при които е необходимо организмът да е напълно отпочинал, трябва да се спазват пълните паузи, като например, при концентрационни и координационни упражнения или при тренировки за максимална сила, експлозивност и бързина.

Принцип на оптималната релация между натоварването по време на тренировка и състезание, и честотата на тренировките

Интензивност, продължителност и честота на тренировката стоят в тясна взаимовръзка помежду си. Тренировъчната и състезателна практика показват, че покачването на качествата настъпва толкова по-скоро, колкото по-често се тренира с нужната интензивност. По-редките тренировъчни занимания могат да компенсират до някаква степен загубите, като се увеличи продължителността на заниманията. Принципно, честотата на тренировките е основен фактор за едно постоянно максимално добро физическо развитие, при което интензивността и продължителността на отделните занимания трябва да е съобразена с индивидуалните възможностите на играчите за натоварване и почивка.

При достигната стабилност на физическото състояние за постигане на напредък се взимат следните мерки:

• Покачване на честотата на тренировки (в професионалния футбол принципно по две на ден),
• Удължаване на обема на натоварване (в професионалния футбол от обичайните 1,5 часа до двучасови тренировки),
• Повишаване на отделните натоварвания (стимули) в тренировката.